Поетът беше влюбен -
шептяха го очите му,
след извървяни друми
той сложи край на скитането...
Поетът беше влюбен -
заровил глава в небесата.
С едно очаквано сънуване
посрещна го луната...
Поетът беше влюбен -
докосна моята душа,
не бива времето да губим,
на любовта израснаха крила...
Поетът беше влюбен -
превърна ме в своя дреха.
Под перото неговите думи
ми дадоха всичко и го отнеха...
Поетът беше влюбен -
безкрайно в мен и в тъгата,
едната все пак разлюби -
не бях за него жената...