Вън вали от сто години

[hide`and`seek]

А вън вали от сто години,
цъфтят из локвите мехури от вода.
Аз обичам (уж!) дъжда, но има
дни, в които искам сухина.

Искам някой топло да ме скрие,
в нежни длани да ме събере,
простичко и тихо, не с магия,
а само с поглед да ме разбере...

Да ме чуе..преди да заговоря,
да ме хване, преди да се сломя,
да ухае на кафе и на недели
дори и в понеделник сутринта.

Дори и да вали от сто години,
дори да бъда капка от дъжда,
когато се изплъзна, натежала от водите
някой да посегне със ръка

да ме прибере - дъждовна и мъничка,
да ме утеши със кротки бели думи,
когато съм изгубена и ничия
и вън вали от сто години...

[agressive_girl]

Много ми хареса! Браво  [inlovee]

[Unforgotten`feeling`f]

Много въздействащо! [heart__]

[Jane]

Много е красиво ...и смислено.
Браво!!! :) :)

[I_Lov3_Him_Eternally]

 [heart__] [heart__] [heart__]

[kalista]

Wonderful [heart__] [inlovee]

[Annyyy]

 [bravisimo] [dugaaaa]

[medenata]

Прелест ! [evala]