Накарай пътя да се скрие.Да потъне.
И ревнува.Очите ти от мен и тайните от друга.
Да ми се случваш мъничко преди да съмне.
Да ти се случвам зад завоя,просто като първа.
Стъклата да не виждаш,в тях да блъскаш,да те галя.
Да те събирам и разделям.С отговорност.
Останала съм само с нея...Надали до края...
Ще те изисквам и ще падам с теб.В покорност.
Не!Нямаш време.Времето не ти е дъжд.
Следи оставя ми.Като затръшната врата.
Дали ще си поредният ми извалял се мъж...
Ме остави да се измъчвам аз сама.
Та би ли ми се случил?Не разбрах?
Но както в книгите,на капка от раздяла...
Да ме преследваш в сънища.(Защото отрезнях).
Да ме обичаш,още докато съм цяла.
(П.П Нел...Ти си виновна)
