Две клечки кибрит в пръстите на мрака

Started by Gentiana, May 08, 2008, 01:13:17 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Заключи ли вратата тази нощ?
Настръхва кожата ми.
Нещо ме изгаря... Като жарава...
Като рана с остър нож,
в душата ми кървящо се отваря.
И броди в тъмнината онзи див,
забравен шепот, който ме влудява
със свойта нежност.Трепет полужив
следи от кръв по прага ти оставя.
Дали със себе си донесох и страха,
страх-сянка, който в тишината стене?!
В дома си пусна ме и в своята душа,
а моят дъх тъй ледено-студен е.
И голото ми тяло е платно.
Ела и нарисувай красотата.
Със пръсти и със устни.Без защо.
Красива е финалната кантата,
която ще изсвири вечерта,
преди Луната в новолуние да падне
и мракът вън и в мен да е мъгла-
воал от сласт и пеперуди жадни.
Очите ни ще ослепеят до зори.
Не се страхувай и опипом ще съм твоя
изящен мост над мътните води,
в които се удави днес покоят.
Не ме мълчи, не ме затваряй в звук
от счупено небрежно огледало,
че всеки допир без любов, напук,
ще стане гарван,
късащ плът от живо тяло.
Не искам да съм сетния ти грях.
Увивам се по теб, не дим - магия.
Преди да се превърнем в шепи прах,
две чаши страст до дъно да изпием.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

nMz

[ooooo] Невероятно ...  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

mery-jein-baby

Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

Let your soul be your pilot

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

aplaus2
красиво :) но нещо си намаляла с произведенията в последно време, които публикуваш тук, или се бъркам?
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

 [shame] хмммм, музата ми ми изневерява и затова пиша по-рядко.
А и да дадем път на младите  :)
Още повече , че ми се струва , че в последно време съм станала скучна и не ме четат както преди  :) , та ... да не ставам досадна  [lol] [lol] [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Demandred

 Няма нищо такова :) Пишеш си чудесно, и този стих е поредното доказателство за това  [cvetee]

Gentiana

Мислиш ли, Крис  ? :)
Аз ... не съм сигурна в това  [confused]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

me4tatelka

Ох, Гео...  [heart__] [heart__] [heart__]
Quote from: Gentiana on May 08, 2008, 01:13:17 AM


. . .
И голото ми тяло е платно.
Ела и нарисувай красотата.
Със пръсти и със устни.Без защо.
Красива е финалната кантата,
която ще изсвири вечерта,
преди Луната в новолуние да падне
и мракът вън и в мен да е мъгла-
воал от сласт и пеперуди жадни.
Очите ни ще ослепеят до зори.
. . .

Никога не омръзваш, Поетесо  :)
Толкова си ми любима ...  [cvetee] [i love you2]
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.