Брегът ми шепнеше...

Started by me4tatelka, May 08, 2008, 21:36:27 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

me4tatelka


Брегът ми шепнеше за първо влюбване,
целувки първи, първи път ,,Обичам".
А аз го слушах чак до стъмване.
И сутрин рано пак при него тичах.

Разказваше ми той без да се спира.
Рисуваше картини за Любов,
която вечна е и нивга не умира,
дори изправена пред кръстопъти
                                                    и огньове.

Минутите течаха като пясък,
изливащ се от свитата ми шепа.
И честичко при моя бряг аз се унасях
в сънуване на нечии любовни трепети.

Веднъж реши той с мен да сподели
за свойта първа обич – слънчева сирена
със морскосини бляскави очи...
Но любовта останала несподелена.

Брегът русалката  не можел да докосне,
да я прегърне, нито него - тя.
И ако имал бе сърце, то щяло да се пръсне...
,,Сърце нямам, но знам какво е Любовта."

Натъжих се много. И заплаках...
Сълзи закапаха  от черното небе.
Тази история в мен  и до днес я пазя –
за моя бряг, дето обича, а е без сърце...

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

ivorysoul

затрогващо и красиво :)
Let your soul be your pilot

Тя

...и един мармот завива шоколада в станиол...

medenata

Стоплящо и много нежно ..!  [heart__]

Браво Мечтателче!  [gu6] [flowers]

mitkonice

Имаш много потенциал... обикновено не деля стихотворение но първото четиристишие е невероятно [o my god]