През двама истински – една фалшива

[phibi]

Аз всъщност нямам нищо свое.
И право нямам, да го връщам.
Живях добре - на себе си престорена,
на някой другиго прекръстена.

И може би по ред сега си заминавам.
(През двама истински – една фалшива)
Не ми е мъчно. Бог ще ме прощава,
ако реши, че малко го разсмивам.

И май ще съжалявам само че те срещнах.
И много мъничко за теб ще ми е мъчно.
Защото ще си мислиш, че като обречена
с фалшивост съм те заразила предисмъртно.

И няма да запомниш колко ме обичаше.
И колко много с тебе бяхме искрени...

Една лъжа, повторена по много,
нали накрая ставаше на истина.

[dodic]

Като раздаваш по толкова много (включително и чрез стиховете си), Юле, как да остане и за теб :"Аз всъщност нямам нищо свое."
Обаче тук мисля, че си в грешка. Бездънно дълбока си, доказано. :)
Поздрави за поредния ловящ стих. :)

[GaLLeRy]

Много силен стих !!! Икзлючителна си !

[Jane]

Kажи ми, че не е това , което си мисля...  [sad3] [sad3] [reevvv]
Иначе стихът е великолепен... [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Много силно и емоционално. Моите уважения...

[kalista]

Изключителен край  [heart__] [bravisimo]

[phibi]

Като раздаваш по толкова много (включително и чрез стиховете си), Юле, как да остане и за теб :"Аз всъщност нямам нищо свое."
Обаче тук мисля, че си в грешка. Бездънно дълбока си, доказано. :)
Поздрави за поредния ловящ стих. :)

:)
Ще поживеем, ще видим, Дидо. Накрая само ще си покаже кой колко и какъв е бил [namigG]

Много силен стих !!! Икзлючителна си !

[hugs and kisses]

Kажи ми, че не е това , което си мисля...  [sad3] [sad3] [reevvv]
Иначе стихът е великолепен... [heart__]

Не е :)
Прегръщам те.

Много силно и емоционално. Моите уважения...

Благодаря за думите ти.

Изключителен край  [heart__] [bravisimo]

Поскалъпен, по-скоро [namigG]
Но и на теб благодаря, че си поспряла :)

[elf`s_soul]

Почувствах го по свео му.. и е прекрасен.. Поздрав!  [heart__]

[mariana_fairy]

Много истинско, кара човек да се замисли над това, което си заслужава, а понякога нещата ни се случват по-най добрия за нас начин и знам, че ти си по-истинска отвсякога, поздрави [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

Аз всъщност нямам нищо свое.
И право нямам, да го връщам.
Живях добре - на себе си престорена,
на някой другиго прекръстена.

И може би по ред сега си заминавам.
(През двама истински – една фалшива)
Не ми е мъчно. Бог ще ме прощава,
ако реши, че малко го разсмивам.

И май ще съжалявам само, че те срещнах.
И много мъничко за теб ще ми е мъчно.
Защото ще си мислиш, че като обречена
с фалшивост съм те заразила предисмъртно.

И няма да запомниш колко ме обичаше.
И колко много с тебе бяхме искрени...

Една лъжа, повторена по много,
нали накрая ставаше на истина.

и щом е тъй то давай- да се лъжем!
Най-сладките лъжи ти приготви ми,
а аз ще лъжа, че си вече нищо,
когато най болиш ме....Ех, прости ми

за леко преиграната ми роля
на вещица с отровни, тънки пръсти
държаща твоя свят.О, не, не моля!
Мъглата между нас е твърде гъста.

Фалшив е мракът, стелещ се в душата,
а как блести отдолу светлината
на тази обич - чиста, непризната,
защото казаното гълта Празнотата

и връща само ехо от въздишки...
Не чуваш, не признаваш-горд и гаден.
Една история от поокъсаната книжка
на времето... Така ли ни се пада?!

[heart__] [heart__] [heart__]

[mitkonice]

Много силно и дълбоко произведение,моите лични поздравления [cvetee]

[phibi]

Почувствах го по свео му.. и е прекрасен.. Поздрав!  [heart__]

Много истинско, кара човек да се замисли над това, което си заслужава, а понякога нещата ни се случват по-най добрия за нас начин и знам, че ти си по-истинска отвсякога, поздрави [inloveee] [inloveee] [inloveee]

Много силно и дълбоко произведение,моите лични поздравления [cvetee]

Благодаря ви :flowers:

[SavageGarden]

[phibi]

и щом е тъй то давай- да се лъжем!
Най-сладките лъжи ти приготви ми,
а аз ще лъжа, че си вече нищо,
когато най болиш ме....Ех, прости ми

за леко преиграната ми роля
на вещица с отровни, тънки пръсти
държаща твоя свят.О, не, не моля!
Мъглата между нас е твърде гъста.

Фалшив е мракът, стелещ се в душата,
а как блести отдолу светлината
на тази обич - чиста, непризната,
защото казаното гълта Празнотата

и връща само ехо от въздишки...
Не чуваш, не признаваш-горд и гаден.
Една история от поокъсаната книжка
на времето... Така ли ни се пада?!

Май с тебе все сме най-виновни.
А тя - мъглата ни, закриват нас самите.
Та не узнаваме кои сме. И какво ли
прикриваме зад сцени и усмивки.

Да, бях фалшива. Боже, бях и лоша!
А с тебе двойно повече се подиграх.
Със подлост те измамих. И те носих
на шията си като кост от враг,

която взимаш в знак, че победил си...
А аз загубих. Себе си и тебе.
Това ли ни се пада? Или прекалихме?
И има ли да се поправим време...



Благодаря ти, чудна, за прекрасния отговор [heart__] [heart__] [heart__]

[inlovee]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Запомнящо се ! [bravisimo] [bravisimo] [dugaaaa]