Понякога си просто кръгла нула.
Лошото е, че понякога е днес
и няма как деня да превъртиш
да стане утре или... вчера.
Да ти проблесне
едното слънце,
само за да се почувстваш по-добре...
Отвътре да ти стане някак светло,
различието с другите да спре.
Да бъдеш като всички:
просто смешен.
Да бъдеш само глупаво клише...
И да си кажеш:
"Майната му!
Ще ми мине.
Нали на всички им минават тези дни.
И утре ще съм като всички други нули.
Денят ми само да се превърти..."
Оплаквай се до края на света
и негодувай.
Нима си само ти на тоя край?!
Стегни се малко,
я не ставай луда!
И стига си ги ронила големите сълзи...
А може би ти искаш да си кръгла нула,
защото нулата те прави единица -
онази единица с плачещи очи,
която няма смелостта да се изправи,
да бъде себе си,
да бъде някой,
нещо,
да се справя...
Понякога си просто кръгла нула.
Глупости!!
Когато са те писали, написали са ти каква си ти.
Останалото си е твое изпълнение.
Нали разбра, че хленченето не върви?!