Лежеше той
в сумрачна,
тиха стая.
Докосваше едва
ръцете на
живота.
А времето
тиктакаше забързано
към края...
Смъртта
засвири нота
подир нота.
Хареса той
зловещата й
гробна песен.
Отпусна клепки,
но като преди
не засънува...
Превърна се
във сноп от
вечност и от плесен.
Смъртта
не само свири,
а и мамещо танцува.