От душата на една принцеса

Started by Jane, June 10, 2008, 13:20:33 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jane


Наричат ме Принцесата на римите.
/Някой преди време ми го каза.../
Стиховете уж са ми любимите,
но, виждам днес, могли са да наказват...

Не защото нямам вдъхновение,
и не защото пиша зле, безсмислено...
А защото съм във свят с ограничения
и защото малко думи са измислени...

Разбирам, че не мога във куплети да опиша
това което сгрява ми душата;
да ти кажа колко много те обичам
и че ме правиш най-щастлива на земята...




PS. Това е моят пост номер 1000. И исках да е нещо специално...
Но какво ли би могла да направи една Поетеса, освен да ви подари стих ... [inlovee]
Благодаря, че ме наричате така! За мен това е най-важното, което успях да постигна за времето си тук...

И понеже, да, исках да е нещо специално... Реших да го посветя на най-специалния човек за мен...




Под сълзите на есенните листа...

Афродита

прекрасен е стихът ти ... докосва ... [inloveee]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Black_Chaos

Много истинско.. Наистина ми харесва  :) Докосва там кадето малко неща могат... [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Изваях от камък сърцето си,
поставих го зад решетки, под ключ.
Замерих го с шепа от пустинния пясък,
наслоил се в душата ми.
Затворих очите му,
за да не познае любовта,
но неговата каменно ледена обвивка
взе да се троши.

Jane


Под сълзите на есенните листа...