Сянката у мене - phibi и {dulgokoska}

[{dulgokoska}]

Вечер сянката на дневната луна...
Като бледа есенна светулка...
Втурва се в очите ми сама...
И горчи в устата ми на мъка...

Както прошка. В дъното на мир...
И отразява се в тъгата ми, безсилна
да ме притегли в тихата си шир,
където да се скрия и обилно

да се нашаря с маски на лъжи.
Хиляди лица в джоба ми се скубят...
Прошарени и меки, пухени коси...
Клоунски и на просяк. Адски се чувствувам...

Криво отражение на приказка. На блян...
и наобратно прекопирани илюзности.
Какво ли е да бъдеш тъй голям,
че да се свиеш в две конфузности

и да прекараш там един живот.
Колкото две шепички нетесен...
А у тях – вода, небе и Бог...
Сянката у мене пърха вечер...

[Тя]

Блестящи!
Поздравления!
Удоволствие е да чета такава поезия :)

[Афродита]

не искам да се повтарям ... но двете сте прекрасни ... [heart__] [heart__] [heart__]