Вратата е заключена отдавна...

Started by Тя, June 24, 2008, 10:20:51 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Тя

Ще можеш ли да ме целуваш, дъждокоса,
във центъра на локва - океан?
И после да вървиме дълго, боси,
до ъгъла на третата дъга?
Ще преброиш ли всичките ми мисли,
които носят буквички от теб?
Ще можеш ли да ми направиш бисерче
от късче облак и парче море?
Ако те има някъде, не казвай нищо.
А просто, моля те, ела при мен...
За теб отдавна съм оставила отворен
прозореца на моето сърце...
...и един мармот завива шоколада в станиол...

phibi

Понякога просто не знам откъде събираш тази нежност... и как успяваш да кажеш това, което е на сърцето ми.

Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



kalista

Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Тя

phibi, kalista, me4tatelka ... Благодаря, ви, момичета!
...и един мармот завива шоколада в станиол...

mariana_fairy

Душата ми легло ти беше...

Тя

...и един мармот завива шоколада в станиол...

meteor

Хубаво е, че винаги има някаква задна вратичка или прозорче.  :)
А стиха ти е още по - хубав.  :)
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Тя

Нали знаеш - когато се затваря врата, се отваря прозорец :)
От прозорците по-лесно се лети...
Благодаря, meteor :)
...и един мармот завива шоколада в станиол...

DEVIL_IN_HEAVEN

Аз пък не разбрах много добре метафорите, но съм сигурна, че си искала да кажеш нещо хубаво... ;)
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Тя

Хубавото на поезията е, че не трябва да се обяснява.
Всеки е свободен да открива в нея своите истини.
Важното е да я почувстваш.
За това предпочитам чистите метафори - оставям на четящия свободата да ги запълни според своите нужди.
В тоя ред на мисли - съвсем правилно си усетила - хубаво нещо искам да кажа ;)
...и един мармот завива шоколада в станиол...

DEVIL_IN_HEAVEN

Метафората е идея.
Идеята е смисъл.

.'. Метафората е смисъл.

=> Поезията винаги има идея. Поезията винаги има смисъл.


Та, метафората не разбрах... Но се радвам, че си искала да кажеш нещо хубаво. :)
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Тя

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on June 30, 2008, 23:47:46 PM
Метафората е идея.
Идеята е смисъл.
Именно де. Но хватката е да успееш да направиш така, че не да втълпиш някакво свое виждане, а да оставиш четящия да разбере смисъла според собствената си моментна нужда, според собственото виждане за света и емоционалност. Това за чистата метафора.
Когато държиш да заявиш твърдо нещо, просто влагаш в метафората един конкретен смисъл, с който заставаш пред четящия и внушаваш болка, радост, или каквато си желаел в дадения случай. И тъй като тука метафората не е една, не знам коя точно не си разбрала.Сподели, и макар, че е против принципите ми, ще се опитам да ти я обясня. Въпреки, че изключително се съмнявам в идеята "С това авторът иска да каже..." Обикновено авторът казва точно това, което иска. Читателя е свободен да го разбере както пожелае. (Освен ако не иде реч за някаква пропагандна поезия разбира се, чиято работа е именно да натъпче главата на четящия с това какво трябва и какво не трябва да мисли и чувства той.)
А "Когато се затвори врата, се отваря прозорец" си е една най-обикновена клиширана сентенция, която обаче много ми харесва. Винаги има още един шанс, просто.
Ако това е нещото, което не си разбрала. А то даже не е и моя мисъл :)
...и един мармот завива шоколада в станиол...

DeTe_Ha_Xaoca

Чудесно, аплодисменти  [inlovee]
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.