Кичур коса

[mariana_fairy]

Живееш в косите ми, а там тече вода,
която често пъти пълни сърцето
                       със сълзи - то прелива.
С годините и времето с инат успях
да бъда пряма и все пак търпелива.
И въпреки всичко аз те нося,
ти държиш косата да не се разпусне,
за мене беше и ще си останеш просяк,
който се наложи да напусна.
Но спиш в съня, скрит в косите прави
не искаш да тръгнеш, а вече е време.
Понякога е твърде странно
да се чувстваш непотребен.
Ще те откъсна от душата си -
                    отрязан кичур от косата,
захвърлен в стаята на сляпо минало,
това е моята тъга и моята разплата,
сърцето отдавна е изстинало...