В косите ми!... /Звън/

[{dulgokoska}]

В косите ми оплел си сто светулки...
Да ти пеят звънко със крилца...
Клепките ти винаги са будни...
Щом към мене стъпваш по дъга...
И усещаш въздуха в очите ми...
И прегръщаш почвата у мен...
Водопади и реки, и всичко!...
По линията в мойта длан поел...
Ти си скитник. А на раменете си...
Носиш с кръпки слънчева торба...
У която шири се сърцето...
И танцува цветната душа...
На мечтател. Винаги се съмва...
И по залез. Щом летиш, вървиш...
Право по дланта ми.
                                     Звън, звън, звън...
Намигат ти /със шепот/ светлинки...

[Тя]

 [inlovee] [inlovee] [inlovee]
особено това

Ти си скитник. А на раменете си...
Носиш с кръпки слънчева торба...

и това

Право по дланта ми.
                                     Звън, звън, звън...
Намигат ти /със шепот/ светлинки...

Бих казала - истинска, чиста поезия.