Черните ми мисли най по детски…
Поболяха се от едра шарка…
И в усмивки цяло е лицето ми…
Като на безгрижните цветарки…
Дето знаят розов цвят, оттенък…
Нямат очила, ала, витрините…
Като здрави вече не простенват…
И не се тешат с бутилки винени…
Те танцуват вече, много болни…
Тръшнала ги е онази радост…
Закачила младост на ухото си…
А в косите сложила омайници…
Цветове уханни от дървото…
На живота с клоните-ръце…
Черните ми мисли неохотно…
И тъй бързо, както дъх перце…
Отдалечиха тъмните си кръгове…
Колко са различни и очите…
С мигли като пеперуди пърхащи…
Люлее морска болест ненаситно…
В танц на птици и цветя полите ми…
28.05.2008г.
