Катализатор

[Kristo]

Не използвам дори думи,
не хабя сили за нови звуци,
всякакви измерения, промени,
стихотворения = боклуци,
д а   а з   з н а м,
какво е да атрофираш в рими.
Не се старая да имитирам,
преследвам, хващам, консумирам.
Убежденията прокламирам,
на висок глас.
Което малко трудно
бих казал за вас.

Не владея скрити сили,
нямам специални умения,
мислите ми са се скрили,
в няколко мои стихотворения,
и   с е г а   п р е д   в а с
очаквам да се разкрие всичко.
Давам си кураж, опитвам си пак,
някои се предават, изчезват чак,
но не и аз...
Което малко трудно
бих казал за вас.

При друго положение,
при някаква друга ситуация,
тук става усложнение,
губи смисъл тази демокрация.
И   а з   н а   г л а с
пак вместо рими, давам показания.
Няма да ме възспре,
чувствам се все напред,
Все едно е по-добре, да не съм поет,
нямам нужда от власт.
Което малко трудно
бих казал за вас.

И защо след всичко това, аз съм лошият?
Нима, след всичко това, се намесихте?
И защо съдията пак ми задава въпросите?
Нима, точно аз ви засягам интересите?

Може би сте в процес на разпад,
и имате нужда от катализатор.
Когато се разпадне целия свят,
сената ви пак избира диктатор.
Но не аз бих понесъл цялата вина,
защото аз не стремя да ръководя.
Моите копнежи са по-силни от това,
което малките ви глави тревожи.