Святост

[mariana_fairy]

И тази вечер замълчах,
на очите забраних да плачат,
дълъг път към тебе извървях -
кой да знае, че ти ще си палачът?
Думите ми те гонят за сбогом,
искат да откраднат смях,
представям си, че мога,
да бъда каквато бях.
Възможно ли е щастие,
когато няма път назад,
държа разплакано причастие,
преди да вляза в своя ад,
а ти ме чакаш мълчалив на входа,
вратата леко ще отвориш,
една мисъл сърцето прободе -
трябва да бъдеш достоен.
Добро посрещане - катран и дим,
а Бог ми маха в небесата,
време е да тръгвам, да се разделим,
не искам да съм грешна, аз мечтая святост.