Един непознат

[mariana_fairy]

Когато разбрах, че те има
протегнах ръце към небето,
нарекох те ангел, любими,
молитва за обич прочетох,
зарових лицето си в песен,
откъснах малки лунни цветя,
исках да бъдеш весел,
да ти подаря любовта,
но ти я разплака неволно
и тя ни обърна гръб.
Помниш ли, тихо те молех
да заровим общата скръб,
ти се откъсна от мене
и ме превърна в тъга,
която се блъска и стене,
която умира сама.
Когато разбрах, че те губя
отроних няколко сълзи,
не исках да те изгубя,
но тръгвай, не чакай, върви.
Не бива да гледаш назад,
аз съм самотно сбогуване
ти се превърна в един непознат
след прощалното целуване...

[MiMiToOoOo]

 [reevvv]
Поздравления за страхотния стих! [inloveee]

[mariana_fairy]

Благодаря сърдечно :)