Тежиш ми!... задето мълчим…
Не по чувства, а от незнаене…
На това какво ще делим…
Ще приемаме и ще предаваме…
Себе си…
най ми звучи…
Защо да се лъжем. В очите…
Прибрали сме всички мечти…
И лъжи. И без думи разбираме…
Как е трудно да бъдеме “Нас”…
Аз на теб ти тежа многократно…
Многохилядно, многомилионно…
Повече… като Безкрайност…
Недей ми прощава в Деня…
И в Нощта си ме спомняй. Болейки…
Аз танцувам в очите с дъжда…
И посягам към твоите. Пеейки…
За всичко, което сме с теб…
Едно поетично мечтание…
Което удавя и… След...
Себе си носи потайности…
…
Прибрали сме всички мечти…
И лъжи. Които са истина…
Че с тебе сме близки души…
И приличаме най на измислица…
Която се случва сега…
Невъзможно и много наистина…
