ИГРА: "Всички мои страхове"

[DEVIL_IN_HEAVEN]

По идея на OnlyBlindCanSee

Замисълът е ясен. Темата е Страхът. Лично аз за сега нямам идеи, но очаквам вашите! :)

[OnlyBlindCanSee]

Едно голямо Благодаря от мен [fen] [evala]

[Gentiana]

Малко, настръхнало животинче,
свито в сърцето ти на кълбо.
Страхът е нещо като вампирче.
Душите ни изпива.Не казва защо.

[lol] [lol]

[OnlyBlindCanSee]

Адски ми е интересно какво би написало Дяволчето....още по интересно е да напише нещо по тази тема и за моя милост...тъй като от форума само тя ме познава..

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Тук го пише, но за по-сигурно ще го копирам... За сега няма да пиша специално по темата. Искам да го размисля още малко...

Била съм и преди сама.
Аз знам - стените, щом ми проговорят,
че пак напира Лудостта,
почуква на вратата... да отворя!!

Живея вечно със страха
дали добре съм си заключила резето,
преди наполовина да заспя
и пантите от Нея да проскърцат... ето!!

[{dulgokoska}]

Всички мои страхове...
До духовното се ограничават...
Тялом смело съм сърце...
Но душата ми... Понякога е плаха...

Нямам страх от старостта...
Нито ме смущават насекоми...
Влечуги галя и шептя...
"Отровни зъби - кат бонбони"...

Какво ли могат да ми сторят...
Отблъскват ме и ме привличат...
Но страх тая само към спомени...
Които още аз обичам...

Страхувам се понякога от самотата...
Друг път каня я самичка...
Смъртта на близките ми е позната...
Тя изнурва ме... И плаша се... Трагично...

Всички мои страхове...
Са духовни, не и плътски...
Познавам страшни светове...
Но невидими са те за другите...

П.П. На мен темата много ми харесва!

[KUKLI4KATA]

Писъкът на кукумявка,
в черна кадифена нощ,
моя сън спокоен стряска
и ме хвърля в друг –
по-лош...
Във предчувствие жестоко
сетивата ми блуждаят.
Подсъзнателно и надълбоко
страховете ми дълбаят.
Лепкав ужас ме сковава
в безизходен, луд кошмар.
и Страхът ме сграбчва здраво,
нелекуван спомен стар.
Спомен за тъга и тленност,
за раздяла и сълзи.
Ще се случи непременно
нещо лошо тези дни...
Плод на глупав предразсъдък
е кошмарът, може би...
Непочтенно е да съдя
кукумявката, нали?
Но зловещият й писък
(в тази кадифена нощ)
уморената ми мисъл
реже като с остър нож..

 

:)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

За OnlyBlindCanSee, където и да си...

Това, което в мене страх наричам,
не бих желал да споменавам днес,...
Това, задето се страхувам, аз обичам,
и може би ще го сънувам и нощес...

Страхът ми,... не, не мисля, че е страх,
а може би един особен гъдел,
че може би не ще да се завърне пак
и в тоя "страх" аз дълго съм се лъгал...

Страхувам се, понякога дори ненужно,
че може би ще се събудя през нощта,
ще видя, че сънувам в свят на чужди
и другиго огрява моята звезда...

[reinbow]

Бучащ океан - вселена безкрайна
от минали мигове пред мен се простира.
Земя непозната, съдба тъй незнайна
дъхът изсушава... Сърцето ми спира...

Надежди любовни – илюзия, прах...
Разбити мечти умират безмълвно...
Душата дамгосах със смъртния грях
пропадам безсилна в пропаст бездънна...

И в кървави рани плаче сърцето,
очите ми гаснат, нощта ме поглъща,
сълзите без жал изгарят лицето,
във лудост и страх сега се превръщам...

И слушам без дъх как сърцето мълчи,
душата за теб как тъгува...
Ограби съня ми, света подлуди,
а без тебе сега се страхувам...

[KUKLI4KATA]

Ще те срещна ли някъде, някога,
нима ме плаши неизвестността?
Как така ме обсеби, за Бога,
тази тъжно-упорита мечта.
Или ме е страх, че си илюзия,
изваяна от поетична самота,
че вече съм подминал твойта улица
преследвайки измислена следа.


Не... страх ме е, че не ще посмея
да почукам на поредната врата
или в последния момент ще онемея,
ще смръзна с вдигната ръка
и не ще имам глас да те извикам...
страхувам се, че ще е така...
страхувам се, че вече свиквам,
да живея без да мисля за страха

[DeTe_Ha_Xaoca]

Страх ме беше да призная,
ето че признах.
Страх ме беше аз да те отркия,
ето че открих те.
И всички страхове умряха сякаш,
но остана ми един,
той винаги в сърцето чака,
страхът, отново да не ме нараниш!

[..::Smexorankata::..]

Настръхнали коси и побелели ръце,
спомен ти остави да човърка и краде,
спомен,за когото само мисля,
а щом се сетя чувам в мене писък...

Даде ми касова бележка,
за продадената доброта,
даде,но на нея написа нещо,
което и да днес ме мъчи щом чета...

Какво от тебе дал си?
Някакви си ужкимски сълзи,
всички мои страсти си погазил,
и се чувстваш млад и без стрели...

Искам нещо да ми кажеш...
колко често плашиш мен?
Защото страхът си играе...
И краде от времето за сън...

[tsv]

Страх безкраен и коварен
страх незнаен и потаен
чувствата той потиска
и за гърлото ни стиска
поражда се от незнание
и води ни до отчаяние
но пред него се изправям
гордо, гордо аз заставам
а той бяга и се крие
че не може да надвие!

[..::Smexorankata::..]

Откачена мисъл в мен напира,
да се плаша ли или да се хиля?
Страх ме е,признавам си това,
страх изпитвам и ужас сега.

Страх?Какво ли означаваш ти?
Това,което някога не позволи на мечтите ми да се развиват...

[KUKLI4KATA]

Страх ме е!
Не искам да си тръгваш.
Не искам да седя сама.
Страх ме е да се събудя.
Ще забравиш, че до тебе съм била.

Ако те загубя? Знам ли? Ще потъна,
ще загубя входната врата.
Знам ли? Няма да се върна,
пак до себе си, която съм била.

Ако утре времето ни свърши?
Моля! Нека да не е така!
Нека да се връщам вкъщи,
там при тебе, ще съм у дома [sad3]