Нарцис!...

[{dulgokoska}]

Откакто ме поглеждаш с гъсти мигли...
Много парят устните за твойте...
Те уста разтварят във усмивка...
...красотите всички са от двойки...
Мойта половина е самотна...
Може би дори и лековата...
Каквото търсиш – има го в живота...
Но и мен ме има. Вече сляпа...
Нервната ръка /от сто несгоди/
Трепвайки, към теб на мост се прави...
Мислиш, явно, "мостът е затворен!"...
Зад гърба ти на частици се разтварям...
И попивам в облаци-дантели...
В ситен дъжд над теб да ме изплачат...
Може би ще искаш... Не ли?!
Чер чадър покрива те. Отскачам...
За да стана локва във нозете ти...
Твойте крачки с капки да допълвам...
Ала ти отново се отделяш...
Търсиш гладкост, а не плясък шумен...
Впиваш поглед, пада твоя мигла...
И се сещам "гръм да ме удари!"
В мене ти така, с любов, се взираш...
За да гледаш как си...
                                       идеален!

Сух и мокър, всякак сам си стигаш...
Устните прехапват се, разбрали.
01.05.2008г.

[me4tatelka]

Нел, направо ме срази..  [clappingg]
[cvetee]

[hide`and`seek]

Ох, Нели, как само дъждовно ми подейства стихът ти! Просто ме заля, искам още :)

[Gentiana]

 [cvetee]

[phibi]

Толкова си... невероятна! Аз никога не бих могла да бъда нежна и прекрасна като теб [heart__]

[dodic]

Ако можех само да го коментирам. Безтегловен съм, Нели след прочита.
Поздрав. :)

[stranger]

Може само да се чете и препрочита...

[tonnny_bg]

 [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6]

[ReNKaTa]

 :flowers: Просто невероятно !!!