По пълнолуние моливите се чупят

[Gentiana]

Нарисувай ме...Луната днес е пълна
и в чашата ти с вино тъй блести
като огромна капка кръв-любов безмълвна,
която лекичко на устните горчи.
По пълнолуние моливите се чупят,
така че пръсти във боята потопи.
Извай овала на лицето ми.Закърпен
копнежът върху спомена лежи.
Покривка - нежност.Пръснати листцата
на полските цветя от летен ден,
събирани със смях след дъжд.Дъгата
донесе ми я тук, съвсем до мен.
И нищо, че не си велик художник,
ще бъда най-красива на бял лист,
покорно чакащ върху стария триножник
да оживее моя образ-светъл, чист.
Червено вино, Пълнолуние и птици
накацали на тъмния перваз.
Как гукат!...Ласка плаха,сребролица
събужда онова дълбоко в нас,
родило светлина на тънки струни,
да ни изсвирят думите, които премълча,
но аз ги чух.Прелита помежду ни
красива тръпка.Нежна е нощта.

[Barbarian]

 :) Gentiana  :)

[Gentiana]

  :) [chatlove]

[dodic]

И не само нощта, Гео. Целия свят е нежен в стиха ти.
Сърдечни поздрави. :)

[Jane]

Един от най-съвършените ти стихове.... [heart__]

[Gentiana]

И не само нощта, Гео. Целия свят е нежен в стиха ти.
Сърдечни поздрави. :)

:)
Поздрави и на теб!

[Gentiana]

Един от най-съвършените ти стихове.... [heart__]

[inlovee]