Не мълча. Мъглата крие всички думи.
В цигареният дим е моят дом.
В небето грее тихо пълнолуние-
лъчите му разливат се. Поклон.
Покана за танго със бяла роза.
Какво от туй, че стъпките болят,
щом в миналото крием всичко грозно,
щом няма глад за чувства в твойта гръд?
Така че...позволи ми да запаля,
а после във сърцето да гася,
поредната любов...или цигара.
Без двете няма да съм аз, и ще умра.
Благодаря за усещането от стиха ти