Автор Тема: Отново пушиш и... мълчиш  (Прочетена 1767 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Отново пушиш и... мълчиш
« -: Юли 11, 2008, 00:02:01 am »
Сплетените пръсти на мъглата
и дима на поредната ти цигара
високо горе в едно чуждо небе
процеждат пясъка на мъртви думи,
рушащи се с хленч в очите на светлината.
Сълзи от мъгла в корозия на празно сърце.

Дали бели рози там,през пукнатините
ще надвият разрухата, напук ще разцъфтят?
Капка кръв по китката ми бавно пропълзява.
Защо ли в душата си чувствам такъв неистов глад?

Загаси тази цигара...
Позволи ми да се върна малко назад.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен slan4iceto

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 251
  • всеки ден е стъпало което изкачвам откривайки се
Re: Отново пушиш и... мълчиш
« Отговор #1 -: Юли 11, 2008, 00:21:58 am »
 [heart__] [heart__] [heart__]винаги ме оставяш без думи....... [cvetee] [plqsssss] [i love youuuu]
ОБЩУВАИ САМО С ТЕЗИ КОТО ТИ ДАВАТ СИЛА ЗА ЖИВОТ!!!!!    ~ ЗА ДА СВЕТИШ ТРЯБВА ДА ГОРИШ~

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Отново пушиш и... мълчиш
« Отговор #2 -: Юли 11, 2008, 07:44:12 am »
 :) [chatlove] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Излъстител

  • Гост
Re: Отново пушиш и... мълчиш
« Отговор #3 -: Юли 13, 2008, 23:22:34 pm »
Не мълча. Мъглата крие всички думи.
В цигареният дим е моят дом.
В небето грее тихо пълнолуние-
лъчите му разливат се. Поклон.
Покана за танго със бяла роза.
Какво от туй, че стъпките болят,
щом в миналото крием всичко грозно,
щом няма глад за чувства в твойта гръд?
Така че...позволи ми да запаля,
а после във сърцето да гася,
поредната любов...или цигара.
Без двете няма да съм аз, и ще умра.






Благодаря за усещането от стиха ти :)
« Последна редакция: Юли 13, 2008, 23:29:45 pm от Gentiana »

Неактивен mery-jein-baby

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2520
  • Пол: Жена
  • Не искам крила!Аз не съм ангел!
Re: Отново пушиш и... мълчиш
« Отговор #4 -: Юли 14, 2008, 00:54:12 am »
Аз също оставам без думи!!!
Очаквам неочакваното от теб Гео....СТРАХОТНА СИ!!!
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Отново пушиш и... мълчиш
« Отговор #5 -: Юли 14, 2008, 04:18:52 am »
 :) :kissoflove:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Отново пушиш и... мълчиш
« Отговор #6 -: Юли 14, 2008, 04:48:41 am »
Не мълча. Мъглата крие всички думи.
В цигареният дим е моят дом.
В небето грее тихо пълнолуние-
лъчите му разливат се. Поклон.
Покана за танго със бяла роза.
Какво от туй, че стъпките болят,
щом в миналото крием всичко грозно,
щом няма глад за чувства в твойта гръд?
Така че...позволи ми да запаля,
а после във сърцето да гася,
поредната любов...или цигара.
Без двете няма да съм аз, и ще умра.



Благодаря за усещането от стиха ти :)
 Мъглата тази нощ е много нежна,
  но аз навярно ще сънувам синева,
  с отворени очи,без страст, небрежно,
  натикала във джоба си глада.
  Че чувствата присядат ми отдавна.
  Танго д` аморе.Черна рокля от сатен.
  Цигарен дим се вие, сластно, плавно
  и бавно се разсейва вътре в мен.
  А тази бяла роза не мирише,
  че май е от планински, твърд кристал.
  В листенцата и виждам нещо пише.
  Съдба ли е?... За нищо нямам жал.
  Внимавай със угарките- изгарят
  по-лошо и от огън изтърван.
  Поредната любов?Или пък ...стара .
  С ръждив пирон към нея прикован,
  умираш и се раждаш.Пълнолуние.
  Ти знаеш своя дом. А аз пък -не.
  Живея в свят на пълно пълнолудие,
  заключена във дяволско сърце.


И аз благодаря за тангото д`аморе  :) и красивите думи .
Усмивка  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.