Ласка!... /Свещта е в мен/ - by {dulgokoska} & Jane

[Jane]

/{dulgokoska} & Jane/

Запалих си една горяла свещ.
Във стаята със мириса на старо...
Опарих се. И восъка горещ
прокапа нежно в цялото ми тяло.

Изваяно за огън. До предчувствие…
Спомени потрепват. Като неми…
Думи на върха на устните…
Отброяват миналото време…

И прекрачват в следващите дни
с мечтата да докоснат твоя огън.
Колко крехко мракът ме гори,
когато съм сама и безподслонна...

В клоните. Със корен и криле…
Може би ще мога да намеря…
Шепа вятър, да ме отведе…
В някоя от твоите постели…

И там на топло тихо ще обсебя
твоята душа. До подлудяване...
Ще съм невидима и нежно ще се рея,
а свещта ще ме гори до прегоряване...

И съсъкът на розова зора…
Ще открехне утринно прозореца…
Тялото ми с твойто е гора…
А изгревите и’ са непресторени…

Aз сутрин най-безкрайно те обичам.
Запявам с птиците! От огън и любов...
Една горяла свещ е цяла истина…
Че ние сме! Без капчица “ако”…

[hide`and`seek]

Вие сте истинско чудо!  Прегръщам ви и двете най-най!

[Jane]

И ние те прегръщщаме

[dodic]

Усетих восъкът ви някъде навътре в мен.
Поздравления, Поетеси.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ммм... 

[Тя]

 
Аплодисменти!
Друго просто няма...

[Zatoichi]

Асоциативно вече бех предусетил заглавието  Чудесни сте 

[mery-jein-baby]

БРАВО