Сто години

[BLUE_ROSE]

Сто години

Как превръща времето
всяко минало в порутена ограда.
В къща без керемиди.
В душа не можеща да страда.
Всичко умира.
Само как умира.

Че да загорчи от целуване.
Да стане пепел спомен за обичане.
Тъжно ми е да споделям с теб.
Колко дълго съм отричала.

Ръка протягам да те стигна.
И никога така безпомощна.
Пред теб съм длъжна да призная.
Как превръща времето
всяка обич в робиня
и стискам дланите до кръв
да те опазя.
Спала ли съм сто години.
Че сега се будя за един живот.
Който трябва да мразя.

[Gentiana]

А той е толкова живот,
че винаги под камъните се измъква,
с които го затрупва времето.
Когато мразя, се превръщам в гарванка
и мислите ми в тъмно се разлитат-
куп мокри прилепи,забравили да спят.
Стоте години никога не стигат
да те достигна, да се сгуша, да умра
и обичта ми е робиня на копнежите,
които я затварят в стъклен свят
и само как горчи-безпомощно и дълго.
Минавам през порутени огради,
а къщите без керемиди карат се с небето.
И няма да ти споделя,а ти не чакай,
защото истинска съм май единствено,
когато още спя.
В онези сто години самота.

 

[BLUE_ROSE]

А той е толкова живот,
че винаги под камъните се измъква,
с които го затрупва времето.
Когато мразя, се превръщам в гарванка
и мислите ми в тъмно се разлитат-
куп мокри прилепи,забравили да спят.
Стоте години никога не стигат
да те достигна, да се сгуша, да умра
и обичта ми е робиня на копнежите,
които я затварят в стъклен свят
и само как горчи-безпомощно и дълго.
Минавам през порутени огради,
а къщите без керемиди карат се с небето.
И няма да ти споделя,а ти не чакай,
защото истинска съм май единствено,
когато още спя.
В онези сто години самота.

 

Знаех си че някой може да го каже по-добре от мен 

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Но аз не ще да бъда себе си без своите крила,
заплетена в стрелките на часовниците с времето...
Тик-такането не отмерва любовта.
Тик-такането не променя хората...
Часовниците ни звънят, за да ни кажат, че е време
да върнем взетото,
за счупеното да платим,
да си разкажем като хора истините,
един от друг така да се сферим -
да видим кой е изостанал, кой излишен е...
Да продължим по същия сигнал,
когато всеки в себе си решил е...
Алармата звъни.
Светът е цял.
И аз съм тук, като в предишните 1000 утрини да те извикам.
Надявам се, и ти си в моето време.
Часовниците спират.
Събуди се!

[BLUE_ROSE]

Но аз не ще да бъда себе си без своите крила,
заплетена в стрелките на часовниците с времето...
Тик-такането не отмерва любовта.
Тик-такането не променя хората...
Часовниците ни звънят, за да ни кажат, че е време
да върнем взетото,
за счупеното да платим,
да си разкажем като хора истините,
един от друг така да се сферим -
да видим кой е изостанал, кой излишен е...
Да продължим по същия сигнал,
когато всеки в себе си решил е...
Алармата звъни.
Светът е цял.
И аз съм тук, като в предишните 1000 утрини да те извикам.
Надявам се, и ти си в моето време.
Часовниците спират.
Събуди се!

 

[navajo]

 

[mery-jein-baby]

 

[BLUE_ROSE]

Подозирам, че тези аплодисменти са повече за последните два стиха, но така или иначе благодаря .... Гео и Бубето заслужават