За всяка дума ще се подпиша.
Ще заверя с каквото поискаш.
Помислил си...
Признавам - не бих се досетила,
не бих сътворила
по здрава и тясна решетка от тебе...
Ще кажеш -
не е затвор,
а форма на доверие.
И ако само вратата се хлопне,
без ключ да си дал,
ако сянка през клетката мине,
настръхваш,
изтръпваш,
побледнял,
търсиш причини,
следствия,
имена за разкриване...
А аз те обичам.
Просто, като смъртта,
от която никой не ще да избяга в края на крайщата.
Като живота,
в който откриваме
любовта,
омразата,
смисълът да сме хора...
Обичам те...
Като една свобода,
като единствения начин да съществувам.
И през решетката същото е.
И какво от това?
Вържи ме,
убий ме,
но пак ме целувай...
