Бяла вечер
Мислите ми са като порой. От Буда.
Един живот обречен все на непрестанно падане.
Каквото трябва ще се случи. Ще се сбъдне.
Аз просто ще го чакам. Като камък.
Тази вечер слънцето е бяло.Като лято.
Всъщност може и луната да се счупи. От крещене.
Стъпките ми се отмиха. Върху жилавия пясък.
Като всяка обич. Дявол да го вземе.
Мислите ми се изстичат. От никога.
Време запечатано.В щърбите стари моливи.
Всеки ден умирам от нещо. И нищо.
Само тежи. От многото минало.
*Вдъхновено от цитати на Буда.
