Gentiana и phibi
Посипи ме със пепел, моя делнична обич.
Че утре е събота – време за празници.
А ти си ми тежка, тежка отрова,
която не бива да вземам без граници.
Пропяха петлите... Май в съня си ги чувам.
А още е тъмно... За черни спомени доба.
Дамгосах сърцето ти. Колко ти струвам?!
Дали ще ме носиш там вътре до гроба?!
Или гарванът просто си грачи? По навик.
И плаши деня ми, че няма да дойде.
Ти няма да можеш и мен на удавник
да направиш, любов, недостойна.
Защото пресъхнаха всичките извори
и празни са кладенците, няма капка вода.
А аз те орисах по игличките борови
да закачиш свойта себична, мъжка душа.
И утре е събота. Утре теб ще те няма.
Викай колкото искаш, след мене крещи.
Такъв е животът – голяма измама
от делник до празник, от утре до... винаги.
