Сянка на тъга по устните премина
жадуват те, а толкова боли,
когато произнасят твоето име.
А колко беше хубаво преди...
Измислих те божествен и неземен,
и вечен път пред тебе сътворих,
но май лиших те от това да бъдеш себе си
сега далечен си, а мене ме боли...
Прости ми... Ала всъщност за какво…
Не аз отрекох се от любовта ни…
Когато се опомниш помисли защо
сега си сам, а във сърцето има рана...
Мен няма де ме има дълго време,
че болката ме завладява и гори,
любов и страст те в друго измерение
останаха, а в минало - ти...
... Изстинало сърце (пустиня бяла),
любов оазис в нея търся аз,
но пясъкът на самотата полудяла
засипва ме... Дойде и моят час...
