И оставаш при нея....

[BLUE_ROSE]

И оставаш при нея....

Не нарочно ...
всеки път те наранявам...
До там достигам със сърцето си...
уви...
кървящата ти рана.
Ти тъкмо искаш да те радвам
като пролет гушната във
минзухари
и аз пробождам като синя роза
с бодлите си
душата ти запалена....
Мълчиш...
и вярваш в "утре"-то ,
което всичко ще поправи...
И есента
разплиташ в цветовете й
до своята синя роза
да видиш себе си.
Дори намразен.

Колко много съм ти коствала....
не би признал дори
от джентълменство ли...
или криворазбрана гордост...
Нямам идея.
И като всяка роза
може да не ме боли
че толкова те наранявам...
И оставаш при нея...