Ръцете ти не прави да летят!...

[{dulgokoska}]

Недей се свършва в облачни възглавници...
Колко хора скриха се във тях...
На земята не е вечен празник...
И, признавам, има...
                                има глад...
Има прах и падат бързи мълнии...
Чупят като пити и пръстта...
И себе си, но само да сънуваш...
Ръцете ти не прави да летят...
Да порастваш в мисли за Градината...
Не отлепя твоите нозе...
От леглото – неми са годините...
Това зареяно лежане глас им взе...
И ако се огледаш /не в тавана/...
Може би ще чуеш радостта...
От собствените стъпки по земята...
...сладко много повече от облак!
да гониш, без да стигаш, без да спираш...
Истински усетена мечта.
28 Май '08

[dodic]

Аз те усетих, Нели. Разбрах те.