Ще ми казваш ли на галено “Кокиче”…
Ще ме виждаш ли свенлива като мак?...
Ако слънчогледи сплиташ във косите ми…
Ще бъда портокален минзухар
/и в тебе ще ухая на обичане/
Колко си готов напред да стъпиш
/голите ливади са ми името/
Което обладало е съня ти
/и никога аз няма да простя,
задето не поиска да избягаш/
Стъпваш върху облаци така…
И всичко – за да не погазиш…
Моите тревички. На иглики…
Във очите ти лазурено ще блесна
/и ти обещавам много искрено
ще те целуна с дъх на мента
и борови иглички/
във ръцете ти…
Сигурно приличам на мимоза…
И съм трънлива
/до лилаво/
Като магарешкия храст от рози…
Който е загнезден във сърцето ти
/за сигурно в душата ти посях го,
ако е боляло – по небцето
ще се разлея и у тебе ще порасна/
За да се разлистя и… Ухая…
В обятията ти. Ще съм момиче…
Маково-свенливо, портокалено
/Дивото дано да ти прилича/
