По листенца!... /Момиче/

[{dulgokoska}]

Ще ми казваш ли на галено "Кокиче"...
Ще ме виждаш ли свенлива като мак?...
Ако слънчогледи сплиташ във косите ми...
Ще бъда портокален минзухар
/и в тебе ще ухая на обичане/
Колко си готов напред да стъпиш
/голите ливади са ми името/
Което обладало е съня ти
/и никога аз няма да простя,
задето не поиска да избягаш/
Стъпваш върху облаци така...
И всичко – за да не погазиш...
Моите тревички. На иглики...
Във очите ти лазурено ще блесна
/и ти обещавам много искрено
ще те целуна с дъх на мента
и борови иглички/
                         във ръцете ти...
Сигурно приличам на мимоза...
И съм трънлива
                           /до лилаво/
Като магарешкия храст от рози...
Който е загнезден във сърцето ти
/за сигурно в душата ти посях го,
ако е боляло – по небцето
ще се разлея и у тебе ще порасна/
За да се разлистя и... Ухая...
В обятията ти. Ще съм момиче...
Маково-свенливо, портокалено
/Дивото дано да ти прилича/

[me4tatelka]

Целувам те!  [heart__]

[dodic]

И тичам, Нели по поляните ти, и не газя. :)
Слънчогледово те поздравявам. [slun]