По капките събирай ми сърцето...
Ако някога го срещнеш без дъждец…
Правото ти давам /даже моля/
Очите вдигнал, да го предадеш…
За мен не струва нито дъх. Във суша…
Толкова безкрайна празнота…
Може да отнеме не дъха ти…
А от вените живота и… /сълза/
Стана ли прашинка, не затваряй…
Дланите си да ме приютиш…
По-добре духни ме /да се свърша/
По-добре в земята ме стъпчи…
Заедно със своята защита
/не знаеш ли как реже чист кристал,
щом на парченца се разбие,
Господи!/ дано не би разбрал…
