Ела, без лик си вече и без име,
Росата тази нощ в/ъв теб ще изсуша,
Безследно ще се изпариш, прости ме,
Решил съм, че ми трябва твоята душа,
Последен порив на живот, безсмислен,
По-стар съм от вековната гора,
Не съм аз този който те измисли,
Но пък за сметка на това ще спра,
Ела и не покорно, а тържествено и диво,
Страхуваш ли се? -„нали все още аз живея?”….
Ела при мен, не стъпвай тихо… предпазливо,
Не се бави, защото аз да чакам не умея …
