Затворените чашки на лалетата,
като молитвено преплетени ръце,
издигат росни капки към небесното,
отворено за шепнещ глас сърце.
Усещам хладната им нежност стихнала
под пръстите ми-крехък, фин кристал,
изваян от Природата.Заслушана
душата ми мълчи.Нахлува жал
със стъпките танцуващи на вятъра,
понесъл прах от толкова мечти,
по пътищата скитащи.В театъра
на чувствата ни ролите са три.
Статистите забравят своите реплики,
а примадоната, нарича се Съдба.
Капризна и красива, къса листчета
от моите лалета... Суета.
