Кактоидае

[Kristo]

Със самодоволното лице,
със студено каменнно сърце,
с мразещи докосване ръце,
с очи бързо бягащи далеч,
ти си просто една статуя, скъпа.
С поведение все ужасно,
с тяло очевидно страстно,
с много умение прекрасно,
дори вече ми става ясно,
че ти си просто друга змия, скъпа.

(Каквато и да си със мен)

С усмивка лесно неоткровена,
с чувства тъй несподелени,
с мисли и идеи преиначени,
и със средства непозволени,
ти не ще ме сега пробиеш, скъпа.
С вид на във-всичко-преуспяла,
с късмет бягаш от провала,
с приятели, които си предала,
с мисъл, че Дявола си изиграла,
ти може би искаш да ме убиеш, скъпа.

Но както и да е -
аз знам, че си просто лисица,
но не съм дошъл да те love-увам.
Не съм за твоята уста лъжица,
знам, че просто сега се преструваш,
каквато и да си със мен...

Ти сега влизаш в тази стая,
ти се държиш като... не зная,
ти сякаш си ангелче от рая,
и ти държиш да ме разгадаеш,
но не и днес, когато съм нов, скъпа!
Ти имаш за всичко мили думи,
ти си играеш май с ума ми,
ти махаш прегради по междуни,
ти свириш на тънките ми струни,
но дали това ще е любов, ти кажи - скъпа?

(каквато и да си със мен)

Ти ме докосваш с лъжливи очи,
ти искаш само да ме заболи,
ти ми го връщаш за по-преди,
ти си готова за всякакви игри,
но накрая сама ще си паднеш в капана, скъпа.
Ти на усмивката си се надяваш,
ти вярваш, че всичко притежаваш,
ти дори с погледа си ме унижаваш,
ти сякаш за родината си отмъщаваш,
но това е само една игра, така е, скъпа...

Но както и да е -
аз знам, че си просто лисица,
но не съм дошъл да те love-увам.
Не съм за твоята уста лъжица,
знам, че просто сега се преструваш,
каквато и да си със мен...

Но сякаш ще е по-лесно да се откажеш...
Или има още нещо, което да защитаваш...?

Като всеки Козирог, вярваш че си Бог
или поне, че имаш място, горе сред звездите.
И ако ти се сторя жесток, ти даваш ми срок,
и се стремиш в твоя полза накрая да са везните.

Но нека ти го кажа пак:
със, със, със, със, със, със всичко това ти си нищо,
няма значение какво би направила с мен.
Ти, ти, ти, ти, ти, ти си просто поредица от грешки,
колкото и правилно да си се държала с мен...
И сега знаем, че си никоя...

Но както и да е -
аз знам, че си просто лисица,
но не съм дошъл да те love-увам.
Не съм за твоята уста лъжица,
знам, че просто сега се преструваш,
каквато и да си със мен...

Хайде, нека влезе/излезе от теб
всичко, което си имала да ми казваш.
Дали си успяла да дръпнеш напред,
или за моите успехи ще ме наказваш?