Как съм се влюбила само.
На теорема.
Всичко в теб запомних.
Татуирах във душата.
Как отварям прозорците.
Урок по летене.
Камбаните бият тревога.
И разреждат тишината ми.
Навън е светът.
А лежат сред ръцете...
Пространства. С внезапно
започнал живот…
Едно туп/кане/ само.
Не си ми далечен…
Написвам го
/вдишвам от тебе.
Камбани. Молитви.
Оглушала съм./
Скок…
Мислех, че е кратко на бележка.
В (не)поема.
С риск да прозвучи лирично.
И да те разплаче.
Как съм се влюбила само.
Във минало време.
Цели осем години.
Във мен са прозрачни
като жива вода.
Ще умия ръцете ти…
С крилете хартиени.
Ти си ми тайната…
Която ми свива и литва сърцето…
Моя Въздух-Любов.
Аз – творба оригамена…
