Часовникът безмилостно звучи:
тик-так, тик-так,
едно,
две,
три.
И времето отива си като един приключен филм.
Когато филмът свърши,
залата напускай.
И в киното не стой.
Не чакай за сълзи.
Отивай си,
когато всичко свършва.
Не се обръщай.
Не плачи.
Часовникът си е такъв -
назад не връща.
И бъдещето става минало -
като река...
Вратите се затръшват.
Приятелите стават врагове,
любовите - омрази.
В света нещата вечно се обръщат...
Докато времето към свършването лази,
не го дочакай.
Просто си върви,
преди да се приключи всичко.
Не оставай.
Тръгни си първи.
Часовникът брои:
тик-так,
тик-так.
Едно,
две,
три.
Довиждане.
И сбогом.
В двете фази:
Обичах те.
Сега не мога.
И бъдещето беше само филм.
Отивай си.
Защото съм часовник.
Тик-так,
тик-так...
Вратата затвори!