Искаш да ми покажеш, че знаеш моите тайни ?
Тогава за дълго пътешествие се приготви.
Да слезем в катакомбите на онези незнайни
дебри човешки, за които историята си мълчи.
Няма даже парченце от пиратска карта,
което пътя напред да покаже и ни спести
срещи с болката...Не си син на Спарта,
но моля те не издавай дали и колко те боли.
Щом искаш да бъдеш моята сърдечна рана,
(а аз не понасям никак слаби мъже)
живей на ръба, за сърцето ти ще се хвана
и ще го запратя високо в облачното небе,
да събере лъчите на залязващото слънце
и в гърдите ти отново с нов заряд затупти.
Капят сълзите ми-бисери.Зрънце по зрънце.
С тях малко щастие за двама ни откупи.
