Последен път

[reinbow]

Не беше ли последен онзи път,
във който си ,,простихме"  (за последно)...
Не си ли казахме на добър път
или лъжата е била поредна...

Не сложихме ли край на тази болка,
в която се размиваха сърцата ни...
Не казахме ли НЕ... и още колко
си мислиш, че ще понесе душата ми...

Не може всеки път да е последен
и после да се връщаш (да болиш),
и всеки път от лудата ти ревност
сърцето да се дави във сълзи.

Не ми останаха последни думи,
не ми останаха сълзи и нежност,
отвътре режат скъсаните струни,
Върви! И нека този път да е последен...

[dodic]

Разтърсващ стих, Дъгичке!
Поздрави. :)

[reinbow]

Благодаря, Поете! [hugs and kisses]

[reinbow]

:flowers: :flyingkiss:

[dugaaaa] [flyyy]

Много, много благодаря [I love you] :kissoflove:

[Jane]

Браво! :)

[reinbow]

 [shame] Благодаря ти [dugaaaa]

[everlasting]

Дъга, здравей, поклон за стиха ти... :) На ниво както винаги
как си?

[reinbow]

Здравей и на теб,
Благодаря ти, липсваш ми, добре съм... надявам се и ти... [dugaaaa] :kissoflove: :flyingkiss: [gu6]

[everlasting]

Няма защо да съм зле, имах нужда от глътка романтика и думи за душата :)
това е мястото, вече 3 години (за мен)

[mariana_fairy]

Познато чувство, когато всичко се случва за предпоследен път и все пак понякога трябва да продължим - това е правилния избор... Поздравления [heart__]

[reinbow]

Благодаря и на теб [hugs and kisses]