Аз жадувам да ме навалиш
/толкова морета ли поисках,
че солта у мене си сближил
и изглеждам днес планински ниска?/
Толкова обичам
/да забравям,
в кожа на една медуза нощем
да намигам на звездите. бавно.
като във кошмар/ и като в кошница…
Да ме носиш в двете си ръце…
Те на люлки фруктови напомнят…
И кладат надеждички у мен
/ще ги духна, щом прерасне огън,
за да ми се сбъдне пожелаването/
Можеш ли и днес да ме виниш…
Можеш ли и днес да ме изстрадаш
/аз не искам, искаш ли ме ти?/
Зная от самата себе си…
Че горча по-лошо и от враг…
А когато се направя пленница
/ти не си щастлив, нали?/
Живак…
Тихичко шурти из мойте вени…
В твоите очи се отразява
/казах ли ти, че не е декември,
аз през Януари съм се раждала
и съм както Зимата студена/
Даже съм изтръпващо жестока…
Аз жадувам да ме навалиш…
Но у Бяла смърт се губи Облак
/и оставаме нестоплено сами/
