* Посветено

[mariana_fairy]

Бъди ми сянка, заспала върху сърцето
и в сънищата си ме приюти,
аз съм любовница от друг отнета,
от друг, а може би това си ти.
Не те познах в първите минути,
помислих, че небето пак кърви,
заспал щурец, разплакан, в скута,
напомня ми, че времето върви.
Как искам да го спра, да те запомня,
очите ти, които в мен валят
и напояват душата с жажда любовна,
не мога да дишам, не мога да спя.
И всичко е минало, поставен е края,
сърцето съших със здрави конци,
разполвяваш ме, погубваш ме, зная
в мен кънтят луди звънци.
Ти си демон, който пречи на слънцето
да огрее лицето ми и да се усмихна,
разплаках себе си от бързане,
но пак те нося в сърцето стихнал.

[tonnny_bg]

Замисъла е пленяващ.Оформлението на моменти ми се губи ,но като цяло е разтърсващо.Незнам дали бях ясна. [lol]
Но ...аплаузи имаш от мен. [bravisimo] [inloveee]

[mariana_fairy]

Mersi  :)

[mariana_fairy]

Съжалявам, но за кратко нямах кирилица. Радвам се, че си харесала текста ми като цяло, важното за мен е, че си го усетила, благодаря ти още веднъж  :)

[иринка]

Много силно ! Браво от мен :)

[mariana_fairy]

Благодаря ти сърдечно  [heart__]

[Афродита]

обичам когато те чета ...  [heart__]  ... красота ...

[mariana_fairy]

обичам когато те чета ...  [heart__]  ... красота ...

Това наистина много ме радва, поздрави  [heart__]