Поетите навярно са глупци
(или на глупавите музи все попадат).
Не съм поет.
Не искам да говоря за светци
и вечната любов да ви прославям...
Сърцата са създадени за чувстване.
Безчувствените някога творят...
(дори да ви звучи така изкуствено)
И те души си имат -
следват своя път...
Обаче всички нявга се препъваме.
Бедите са човешко същество.
И глупостите.
След удавянето следва плуване...
(поредната)
На някой пука ли му?
И защо?!
Удавникът си е удавник.
Този път - не аз.
Но този път,
а някой ден ще дойде моят час
и аз на своя ред ще взема да потъна.
И някой самозван поет ще ме спасява посреднощ...
Но може би не ще да му отвърна,
защото всички, драги мои, сме удавници -
с късмета лош,
с човешкия късмет на плитко да потъваме...