Още сивея

[I_Lov3_Him_Eternally]

На сенки си чужд,
далечен и прашен.
Скътал си образ
детски- уплашен.

Нали аз бях "самотност",
а ти възвишеност ...
от теб черпя морност,
а някога бе ценност

На призраци стари отдавна не виждам,
тъй както гледах на тебе!
Tи стой там оплаквай що искам,
чашата преживява за двама.

И зад образа черен, чак си нахален,
че мислиш моето ти се полага,
но едва ли искаш образ на гнило огледален,
че това съм аз, сърцето се разлага.

Минава време и се връщаш,
като все едно съм жива орхидея,
но аз морностите не прегръщам
пътник вечен съм, още сивея!

*******************

[Gentiana]

 [cvetee]