Виражи, виражи, а там някъде долу ...чака Смъртта

[Gentiana]

Пианото по радиото глъхне,
гласът е приглушен и много мек,
пулсират километри,вече съхне
асфалт след дъжд, самотен, стар човек...
и не годините са сипвали среброто
в косите му, а сам един живот,
живян на екс,без страх, така,защото
за гордо Его няма антидот...,
воланът студени под нервни пръсти
и вият пътищата змийски, зли снаги,
поредното пътуване, ресници гъсти
прикриват сълзите на мъжки две очи
и нищо, че разцветът на живота
в кръвта му влива допингов коктейл,
все по-нагоре, нова дръзка квота
предлага Дяволът,шепти -о йес, о кей
и хукват мислите по нови снежни писти,
по върхове и спадове, копнеж,
че утре няма да му връчат листа,
на който пише- време е да спреш.

[небесносиньомомиче]

 [flyyy] [flowers]

[Gentiana]

 :) [chatlove]