Тръгвам... (След теб)

[mariana_fairy]

След теб остана само прах,
от душата, която пресъхна,
не ми се живее с всичкия страх,
не ми се остава - аз тръгвам...
След теб не ставам за обичане,
светът се смали, почти изчезна,
подлудих си сърцето от тичане,
то е болно, откакто в него влезе.
След теб е тихо, а аз съм смирена,
не те обичах - почти се излъгах,
за всичкото пропиляно време
не ме интересува, аз тръгвам...
След теб бълнувам всяка нощ,
почти не спя, почти не дишам,
не ми пълни сърцето с обич -
тя е напълно ненужна, излишна.
След теб денят е сляп,
остана без очи, без слънце -
                     няма да се съмне,
обличам в бяло поредния си грях,
не ме очаквай, няма да се върна, тръгвам...

[Don_NUTSO]

 [confused]
Прекрасно е ... поздравления ... aplaus2

[неземен]

 [cvetee]
Реплика
Тя и себе си мори,
не става със усукване.
Или си тръгвай, или спри,
вреди едно статукво.

Във сърцето няма жар,
душата прегоряла.
Лека е много стар-
решителна раздяла

[mariana_fairy]

[confused]
Прекрасно е ... поздравления ... aplaus2

Благодаря ти, радвам се, че си го харесал... :)

[mariana_fairy]

[cvetee]
Реплика
Тя и себе си мори,
не става със усукване.
Или си тръгвай, или спри,
вреди едно статукво.

Във сърцето няма жар,
душата прегоряла.
Лека е много стар-
решителна раздяла

Понякога е лесно да махнеш с ръка,
да изоставиш всичко вчерашно,
но можеш ли просто така,
да решиш, че не някой ти е потребен,
когато сърцето говори, всички мълчат
и Бог понякога за мен се моли,
въпросът е - Да си с неподходящи в този свят
или да бъдеш себе си, да спиш спокойно...


Поздрави за теб и за стиха ти... [heart__]