Аз ти спретнах цял апотеоз...
Посветих ти всичките поеми.
Но за теб не бяха май -
за тоз,
за който плю на тях,
открадна ги, отне ми!
Съжалих се днес над стиховете.
Музите проклех си до една.
Да вървят по дяволите митовете!
Да върви по дяволите любовта!!
Другото е измишльотина.
Другото е като тази кал,
от която Бог създал е твоята греховност
и пробутал ми е своя дял...
А мислех си, че си един на стотния...
А бил си стотния в живота ми провал!!