« -: Октомври 29, 2008, 23:02:31 pm »
По горните етажи на мъглата
прозорците затварят тънки пръсти
на борове планински.Страх в душата
се свива.Падат сенки тежки, гъсти.
И статуята на свирача тъжен
се вглежда в онзи замък , там на хълма,
където всеки стигнал мъж е длъжен
наздравица да вдигне. Спи на хълбок
в покоите на здрача тишината,
а мишките на залеза се гонят.
Мелодия на лютни, смях , стакато.
От каменни стени сълзи се ронят.
Въздишат в` факлите души
на бивши хора,
инфантата е приказно красива.
Последен танц, по скулата умора
се плъзва в капка пот, горчи, изстива.
След малко ще угаснат светлините
и газеничетата пред иконите ще пушат.
Стар паднал ангел дълго ще се скита
сред спомените и в покоя ще се вслушва.
« Последна редакция: Октомври 29, 2008, 23:04:25 pm от Gentiana »
Активен
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
Как от нас уезжают ненужные больше такси.
