Онази, която си говори с птиците

[Gentiana]

Тя говори
с птиците,
а залезите и
кълват трошици
от шепите
на неизписаните
листове на вечерта,
като букви,
наредени
по високите жици
в човките си
събират
слънчеви лъчи
тъмни ята.

От нарисуваните и
утрини
небето се усмихва,
когато
с моливче драсне
по синьо лице.
Уж намусен вятър
весело прихва,
когато панделка
върже
на босото му
краче.

Нощем се къпе
в светлината
на луната,
сластно падат
копринени поли,
бистра вода,
отразяваща
светлината
в изящните и
глезени
тихичко
си шепти.

Тя говори,...
а Вселената
притихнала
я слуша.
Глас-соната
в паяжини
от кристал
заплита се.
Тази музика
ми е позната.
И някак си неусетно
промъква се
в душата ми
жал.

[небесносиньомомиче]

 

[Gentiana]

 

[rado]

 " Глас - соната в паяжини от кристал "
Звучи невероятно.

[Gentiana]