Не питай, ковачо, не питай ...

[Gentiana]

Отвори ми вратата си
в тази пълна със звуци нощ,
напали огнището,
наковалнята уморена,
да ме прости,
че донесох сребърна тъга
пълен кош,
на звънчета, ковачо,
да я направиш...
за мене.
Кървят ми устните
от прехапаните слова,
сребърни звънчета
в мълчание се изковават
и ти не говори,
не ме питай за снега,
който в косите ми
преспи бавно навява.
Минах по тесни мостчета
над вода,
бездни дълбоки и
висини луди
въртяха се вихрено,
в танц на Смъртта,
не ме поиска...,
но това не бе чудо.
Извади тежкия чук
и го развърти,
да проклиня и кашля ,
докато ги изпипа
нежни звънчета-
претопени сълзи.
Дай и бутилката,
на двама да сипя.
Парливата течност
да задавя и гори,
дълбоко да слезе,
дано да забравя
отъпкани пътища,
запустели къщИ,
където никой
следа не остави.
Нищо не чака
и дворът е затревен,
там, където сънувах наяве.
Идва време да почерни моя ден
изстиналото слънце,
което само рани прави.

[kisskat]

Някой ден сърцето ми няма да издържи на поезията ти... [cvetee]

[Gentiana]

Ще го обковем, бе, Кати  :p
В сребърен обков, че да звъни, а не да се къса  [heart__]

[phibi]

Пълниш ме, като пишеш така, Гео... напълваш сърцето ми с музика и красота [heart__]

[Gentiana]

 :) радвам се