Крясъци раздират един разцепен свят,
приспан в дланите на болни дни,
стените на сърцето се пръскат от яд,
блъсни се в стъклата, после падни...
Светкавици танцуват в очите ми луди,
Гневът е бич,кама, въже за бесило,
страхът те държи винаги буден,
пред мен дори Бог е безсилен...
Небето се разкъса от съмнения
и се срути над мене внезапно,
не ми се слушат празни извинения,
Аз съм огън, не мога да чакам...
отхвърли любовта ми, днес ще гориш,
ще те нарежа на парчета и ще те сглобя,
ще махна самo сърцето, то е фетиш,
Аз съм ярост,ти си мъртъв - не вярвам в любовта.
